Експозиционната зала в Археологическия резерват „Тракийски и античен град Кабиле” е изградена в периода 1982-1986 г., тя има площ от почти 1000 м2 в нея е експонирана постоянната експозиция “Археологическото богатство по долината на река Тунджа”. Експозицията е условно разделена на три хронологически периода – праистория, античност и средновековие и представя експонати от VII хилядолетие пр.Хр. до 14 век. Посетителите могат видят над 2000 автентични предмета от камък, керамика и метал открити при археологически проучвания в различни обекти на територията на ямболска област.
 

Археологически резерват „Тракийски и античен град Кабиле“ се намира на 8 км северозападно от гр. Ямбол. От 1972 г. там се провеждат редовни археологически разкопки. Посетителите могат да видят руините на Кабиле – един от най-големите и значими градове в Древна Тракия, възникнал в IV в. пр. Хр.Тракийският град Кабиле възниква края на II-то и началото на I-то хил. пр. Хр., около светилището на богиня Кибела – Артемида, разположено на „Зайчи връх“. През 341 г. пр. Хр. укрепеният град е превзет от македонския владетел Филип II и в него е настанен македонски гарнизон. За известно време в града пребивава и Александър Велики по време на похода му срещу скитите. В началото на III в. пр. Хр. след разпадането на македонската империя на Александър Велики при царете Спарток и Скосток, Кабиле става столица на тракийската държава. Към средата на III век пр. Хр. царската институция е заменена с градско управление. През IIIII в. пр. Хр. Кабиле е единственият град от вътрешността на Тракия със собствено монетосечене на бронзови и сребърни монети. В периода IVII в. пр. Хр. той осъществява интензивни търговски връзки с целия егейски свят. Кабиле е разрушен през 72 г. пр. Хр. при похода на римляните начело с Марк Лукул, но продължава да съществува. След унищожаването на последното тракийско царство през 45 г. сл. Хр. и превръщането му в римска провинция, територията на тракийския полис Кабиле е обявена за императорско имение на територията на което през 136 г. е разположен един от най-големите военни лагери. Така от II в. сл. Хр. градът е един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия. Тук се разполагат последователно две римски кохорти: – от 136 до 192 г. – The Cohors II Lucensium; – от 192 г. до края на III в. – The Cohors I Atoitorum. В средата на III век, по време на готските нашествия, военният лагер е частично разрушен. В края на III век и началото на IV в. е възстановен и доукрепен. След реформите предприети при император Диоклециан в началото на IV век Кабиле отново придобива статут на град, а след приемането на християнството през 313 г. Кабиле става епископски център. През 343 г. епископа на Кабиле – Северус е сред участниците във Втория всленски събор проведен в Сердика. През 377/378 г. Кабиле е превзет от готите начело с Фритегерн. След средата на V век, поради зачестилите варварски нашествия във военния лагер се заселва и цивилно население. Изградени са допълнителна крепостна стена (протейхизма), жилищни и стопански сгради. В края на VI в. сл. Хр. градът е окончателно разрушен от аварите. След приемането на християнството през 313 г. Кабиле става епископски център. В края на VI в. сл. Хр. градът е окончателно разрушен от аварите. През XIXIV в. сл. Хр. върху разрушения античен град съществува малко средновековно селище.

През 1927 г. античния и тракийски град Кабиле е обявен за “Народна старина“, а през 1969 г. за “национален археологически резерват”. В резултат на редовните археологически проучвания които се извършват от 1972 г. в Кабиле са разкрити и експонирани, части от тракийската и римската крепостни стени, кули, порти, две римски бани, две раннохристиянски базилики, военни и цивилни сгради. Археологическия резерват е с добре изградена инфраструктура, в него е разположена експозиционна зала с площ от 1000 м2, осигурен е достъп при 281 км и да Автомагистрала “Тракия”. През 2016 г. Кабиле получава „Наградата на българите” в първите награди на Министерството на туризма.